КАТЕГОРИЯТА ДЕЙНОСТ В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ

Психологията както и всички науки има своя специфичен категориален апарат. Една от основните категории на психологическата наука е категорията дейност. С тази категория в Психологията се изразява в най широк план жизнената активност на всеки индивид.

Психологията както и всички науки има своя специфичен категориален апарат. Една от основните категории на психологическата наука е категорията дейност. С тази категория в Психологията се изразява в най широк план жизнената активност на всеки индивид. Според Леонтиев дейността е единица на живота опосредствана от психичното отражение затова една от основните функции на дейността е подържането на жизнените функции на всеки индивид. Дейността не е реакция, тя не е съвкупност от реакции, дейността е определена система с определен строеж и със свои вътрешни преходи и преобразувания, със свое специфично развитие. Дейността на човека индивид представлява система включена в системата на обществените отношения извън които човешката дейност не може да съществува. Дейността е преди всичко жизнена функция на организма, която има свои измерения, характеристики и осигурява с тях реалният живот на всеки индивид. На тази основа Леонтиев разглежда дейността като съвкупност от специфични процеси които осъществяват едно или друго жизнено отношение на субекта към заобикалящата го природна и обществена действителност. Такива именно процеси трябва да се наричат процеси на дейността и като цяло дейност. Дейността има своите параметри/характеристики които взети в единство представят нейният облик/същност:
1. Основна характеристика на дейността е нейната предметност, тази характеристика означава че дейността винаги е насочена към нещо и това към което е насочена е нейният предмет. Предметът на дейността може да бъде вътрешен или външен план. В Психологията много време предмета на дейността се приемаше само в неговия външен план и оставаше в сянка вътрешният план на предмета на дейността. Не съществува безпредметна дейност.
2. Основна характеристика на дейността е нейната мотивация-всъщност мотивът на дейността е точно толкова обективна характеристика колкото и предметът, но без изключение мотивът е вътрешна характеристика на дейността, той показва защо дейността е насочена към един или друг предмет. Затова мотивът е вътрешната сила която подържа насоката на дейността, затова мотива е само вътрешната енергия която подържа предметната насоченост на дейността. От позицията на това разбиране няма друга мотивация освен вътрешната. Даже самото дефиниране на мотивацията на външна и вътрешна губи смисъл защото мотивацията без и изключение е процес вътрешно присъщ на дейността и осъществяващ дейността.
3. Основна характеристика на дейността е нейната субектност -тази характеристика показва че дейността се осъществява от някого и това е нейният субект. Затова дейността независимо от своят предмет и мотив е винаги субектна но субектите са различни, всеки индивид е субект на дейността и поради това дейността става субективна. Субектността е характеристика на дейността, субективност-субект на дейност. При определени условия дейността може да загуби своя субект, това са само случаите когато дейността преминава в своят продукт и се отчуждава от субекта. Продукта е опредметена форма на дейността на субекта. В продукта всъщност преминава субекта на дейността, нейните начини за осъществяване на дейността в такива случаи дейността престава да съществява защото в продукта няма субект.
4. Основна характеристика на дейността е ориентацията. Още в първите описания на дейността е посочено че тя представлява съвкупност от жизнени процеси опосредствани от психичното отражение на действителноста. Фактът на психично отражение които опосредства дейността е без условен, самото обособяване на дейността в исторически план всъщност е свързано с опосредстването и от психичното отражение. Не всички жизнени процеси се опосредстват от психичните отражения. Опосредстваният характер на дейността посредством психичните отражения е фактът които показва че дейността винаги ориентира субекта в някаква ситуация, към някакъв предмет, към някакъв процес или явление. Затова ориентацията е вътрешно присъща характеристика на дейността. В най синтезиран вид ориентацията се представя от психичната дейността, затова психичната дейност във всичките си разновидности е дейност за ориентация на субекта в заообикалящата го действителност. Психологически ориентирането на субекта е основата върху която се осъществява учебната дейност и убочението.
5. Основна характеристика на дейността е нейната дискретност. При определени условия дейността се осъществява като вътрешен процес ето защо деинвоста бива и вътрешен и външен процес. Психичната дейност във всичките си разновидности е и вътрешен процес. С тази си характеристика дейността представлява основна психологическа категория с която се описват процесите на жизненото отношение на субекта към заобикалящото го природна и обществена действителност. Изходна форма на дейността е биологичната дейност тя е основата и съдържанието на жизнените процеси и отношение на субекта към заобикялящата го природна действителност. Биологичната дейността е присъща на всички живи същества където има психично отражение затова тя е основополагаща в жизнената активност. При определени исторически условия единствено у човека биологичната дейност се е преобразувала и е възникнала на тази основа само за човека общественият тип дейност. Условията за възникването и преобразуването на обществената дейност са предмет на Психологията на труда. Но психичното развитие на човека обвързано непосредствено с обществената дейност е предмет на педагогическата Психология. Обществената дейност има същите характеристики както дейността но тя има вече друга структура и поради това е опосредствана от висш тип психично отражение. За педагогическата Психология има значение това че обществената дейност във всичките си разновидности има две основни форми:
1. Външната форма на дейността има изходно значение. Тя е представена във вид на натрупан обществено исторически опит на човечеството, представлява съвкупност от продуктите на обществено историческата дейност. Психичното развитие на човека е функция от тази именно външна форма на обществено историческата дейност на човека.
2. При определени условия за човека външната форма на дейността преминава във вътрешна форма. Този преход се осъществява при пълно запазване на структурата на дейността с разликата че дейността се превръща във вътрешен процес, такава е психичната дейност разбирана като умствена дейност. ПСихичното развитие на човека от позициите на педагогическата Психология е процес на преобразуване на външната форма на дейността в нейната адекватна вътрешна/умствена форма. Този процес на преобразуване на дейността в Психологията се нарича процес на интериоризация. Двете форми на дейността-вътрешна и външна очертават и първата разновидност на тези категории по признака на произхода на дейността, но за психическото развитие на човека равностоино значение има и обратният преход-от вътрешната фома в адекватната външна форма. Всъщност равнището на психично развитние на човека се установява тъкмо по този преход от вътрешната форма към нейната външна /екзотерична/форма. Този преход в Психологията се означава с понятието екстериоризация. Всъщност екстериоризацията е точен показател къкво индивида е интериоризирал/усвоил, знае и може/Екстериоризацията е процес на извеждане на дейността от вътрешен план във външен план. Но екстериоризацията неследва да се схваща като процес на интериоризираните структури, явления, процеси, но тя включва и процесът на съчетаване, на преструктурирането на наличните познавателни образи в съзнанието на човека. Развитието на човека невърви само по схемата на пряката екстериоризация и интериоризация, но и по схемата на екстериоризацията на онова което вече е натрупано в съзнанието на човека. Това е израз на творчееството на човека.
Втората класификация на дейността е по признака на предмета. Факта че всяка дейност е предметна показва че огромното многообразие в разновидностите на дейността идва от техният предмет. Първата класификация по признака на предмета е предложена от Рубинщеин, той определя три основни разновидности: 1. игра; 2учене; 3труд. Тази класификация се нуждае от допълнително пояснение. Играта е претворяване на обществено историческата дейност/действителност; ученето е овладяване на обществено историческата дейност/действителност; трудът е осъществяване на ообщественоисторическата дейноствеителонст /дейност. Установява се че независимо от спецификата на предметна видовете денисти са вътрешно свързани.
Третата класификация е по продукта на дейността, по този признак в Психологията имат значение две дейности:възпроизвеждащи и творчески. В много случаи поднавателната активност на учащите е свързана с възпроизвеждащата дейност и поняякога с творческата дейност. Възпроизвеждащата дейността е вид психична активност в която се актуализират създадените преди това в историята на човечеството продукти. Възпроизвеждащата дейност в този именно смисъл обхваща огромната част от жизнената активност на човека. Актуализирането на създадените преди това продукти отговаря на потребностите на обществото. Но възпроизвеждащата дейност не е механическо повторение на продуктите на дейността. Възпроизвеждащата дейност съдържа елементите на новост без да се изменя същноста на продукта и тези елементи на новост се наричат иновации. Обучението на човека включва тъкмо възпроизвеждащата дейност, разчетена е на възпроизвеждащата дейност в краина сметка обучението се осъществява като процес на възпроизвеждане за тях на установените научни знания. Творческата деност която по правило представлява процес на създаване на нови несъществували продукти на дейността. Творческата дейност независимо от вида на продукта е процес на създаване на нещо ново. Но творчеството заема малка част от обществената дейност на човека но има особени измерения. Тя със своите продукти изпреварва развитието на обществото и с това очертава развитието на обществената дейност. Творческата дейност в много случаи по правило първоначално остава неразбрана със своите продукти и често неприета. Продуктите на творческата дейност проектират бъдещото развитие на обществото и в частност бъдещото психично развитие на подрастващите.